Някога хранителните дефицити бяха тъжна привилегия на бедните слоеве от населението в развитите и развиващи се страни, докато днес те занимават еднакво всички и в напредналите държави. Лошите хранителни навици през последните десетилетия, т.е. намалената консумация на плодове и зеленчуци, предпочитанията към мазни храни и снаксове, захарни и солени изделия, но бедни на хранителни вещества, водят до явлението голяма част от възрастните да се оплакват от сериозен хранителен недостиг. Обаче дори и тези, които на теория следват едно балансирано хранене, често се оказва, че имат липси от основни хранителни съставки като метали и витамини. Отговорът на този „вакуум” изглежда се крие в прекомерната употреба на мазнини и в „изтощаването” на обработваемите почви.

През последните години липсите на витамини и метали са все по-чести. Хранителната недостатъчност по отношение металите и витамините често се отдава на факта, че една голяма част от обработваемата земя, поради неразумното използване на минерални азотни торове и други земеделски похвати, е унищожена. През последните 70 години се забелязва, че хранителните добавки и микроорганизмите, намиращи се в почвата, започват да се изчерпват и това е още една причина, допринасяща за ерозията на хумуса и за загубата на плодородна земя.
Различни проучвания показват, че почвата в САЩ ерозира с темпове 10 пъти по-бързи от онези, с които се възстановява. Процентът на ерозия на земята обаче е доста по-голям в други части на планетата като в Европа, Африка, Индия и Китай, където ерозивните процеси се развиват с бързина 30-40 пъти по-съществена, отколкото е подхранването й. В някои региони на Африка връзката на изтощаването на почвата е довело до рязък спад в прогнозираните реколти от някои култури.
Храните, отглеждани в бедна почва, не съдържат необходимите количества хранителни вещества, необходими за здравето на човека. Изследвания от последните години показват, че хранителната стойност на храните се е намалила значително през последните 70 години, факт, който се отдава на изчерпването на фосили в почвите, на изчезването на почвените микроорганизми и на промяната в растителните сортове.
За поддържането на един здрав организъм човекът трябва да покрива нуждите си от хранителни вещества.

• Хранителните вещества са необходими за запазване на живота и подсилване защитата на организма.
• Храненето ни, храната, която ядем, са основните източници на хранителни вещества, които участват във всички биохимични реакции на организма ни.
• Растенията (плодове, зеленчуци, зърнени, бобови храни, ядки) и животните (млечни продукти, риби, яйца и месо) съдържат всички хранителни вещества, от които се нуждае човек, за да е здрав.
• За запазване на доброто здраве човешкият организъм има нужда от макронутриенти (протеини, въглехидрати, мазнини) и микронутриенти (витамини и метали).
• Макронутриентите представляват основният източник на енергия за един организъм, докато витамините и металите са необходими за биохимичните реакции в тялото.
• Витамините са органични съединения, намиращи се в растенията и животните, и ги поемаме чрез храната. От друга страна, металите са неорганични съединения, които се откриват в почвата и помагат в производството на енергия и при други биохимични процеси.
• Обаче колкото микро-, толкова и макронутриентите са нужни за запазването на доброто здравословно състояние. Има седемнадесет известни основни метала и десетки минерали, които са необходими за здравето ни. Металите взаимодействат помежду си при много метаболитни функции в човешкото тяло. Понякога, разбира се, притежават по-съществено значение за психосоматичното ни здраве в сравнение с витамините.

На срещата на върха в Рио през 1992 г. бе съобщено, че според различни изследвания почвите в Европа имат седемдесет и два процента (72%) по-малко метали в сравнение с преди 100 години. Според американското Министерство на земеделието (USDA) недостатъчното съдържание на хранителни вещества в съвременните храни води до неадекватен прием на метали като калций, магнезий, калий и витамините Α, C, D и Ε, необходими за добро здраве.
Така например калцият е нужен за балансиране функцията на нервната и мускулната система, за запазване здравината на костите и зъбите, за съсирването на кръвта, регулиране на кръвното налягане и функцията на ензимите. Лекият недостиг на калций може да предизвика усещане за повишаване на сърдечния пулс, безсъние, възбудимост, чувствителност на нервите, свиване на мускулите, объркване и депресия. Сериозните липси на калций биха причинили загуба на костна маса или някакъв общ здравословен проблем. Проучванията показват, че недостигът на основни метали може да доведе до серия болестни състояния и до появата на хронични заболявания.
Все повече диетологични изследвания свързват множество от най-разпространените болести като диабет, сърдечносъдови заболявания, инсулт, затлъстяване, високо артериално налягане, макулна дегенерация, загуба на костна маса и деменция с различни хранителни липси.
Правилното и здравословно хранене в комбинация с различни хранителни добавки, особено в случаите на недостатък, могат да компенсират хранителните липси от метали и витамини.

who is who
Мери Селаникли е родена в Атина през 1984 г. Завършва през 2007 г. Факултета по хранене и диетология на Технологичната фондация „Александрио” в гр. Солун. Придобива магистърска степен по клинично хранене в London Metropolitan University през юли 2011 г.
От 2002 г. досега е взела участие в много конгреси и семинари (напр. 5-ти и 6-ти Македонски конгрес по хранене; 7, 8 и 9-ти Общогръцки конгрес по хранене и диетология),  както и в Harvard Nutrition Metabolism Seminar на тема „Средиземноморското хранене през 21-ви век”.
Член е на Съюза на диетолозите и диетиците на Гърция и на Nutrition Society (Дружество на английските диетолози).
Има диетологичен кабинет в Атина, кв. Зографу.
Адрес: ул. „Муркуси” № 2,  Зографу,
тел. +210 77 88 370, моб. +697 66 17 673
e-mail: maryselanikli@gmail.com