Причина за всички тези симптоми (и основни причини за СРДЧ) е обикновено стресът. Не случайно синдромът на раздразненото дебело черво „чука на вратата” на хора, които принадлежат на определен вид личност. Добросъвестен и натраплив ли сте? Поставяте ли над всичко дълга? Искате ли да направите всичко съвършено и да сте добре с всички? Притеснявате ли се и тревожите по най-малкия повод? Ако да, то сте кандидат за подобен синдром или вече страдате от него.

Диагноза
Поради несъмнената връзка между появата или задълбочаването на синдрома със състоянията на стрес и тревога, „диагнозата, която предполага много прецизно изследване на историята на заболяването, където освен подробното описание на симптомите, се характеризира и манталитета на личността” – казва г-жа Гарипиду. 
За да се постави диагноза, трябва да се изключи съществуването на други, по-сериозни състояния в дебелото черво чрез колоноскопия. „Смущенията в изхождането могат да са признак за съществуване на полипи, дивертикули, та дори и за рак. Ако, разбира се, болният е млад човек и се оплаква само от метеоризъм, клиничната оценка и историята на заболяването могат да предоставят диагноза без подобни изследвания” – обяснява лекарят.

И друго трябва да се изключи преди да се постави диагнозата синдром на раздразненото дебело черво. Това е възможността лицето да страда от непоносимост към лактоза. При страдащите от непоносимост към лактоза консумацията на мляко може да доведе до запек, диария или метеоризъм, т.е. до симптоми, сходни с тези на СРДЧ. Затова единствената храна, която се изключва от храненето при СРДЧ е млякото.

А след диагнозата какво? 
Три са основните начини за справяне със синдрома:

1. Първият и най-важният е промяна на хранителното поведение на лицето. Храната трябва да се обогати от целулоза, да се консумират повече плодове, зеленчуци, зърнени храни, много вода, кисело мляко, масла и варива. Също така се препоръчва повишен прием на растителни фибри като псилиум и пиене на пробиотици. „Това е първият и най-естествен начин за борба с оплакванията на раздразненото дебело черво. Пробиотиците са непатогенни микроорганизми, живеещи естествено в червата и са необходими за физиологичните им функции. Пробиотици могат да се приемат и чрез храната, ядейки кисело мляко или кефир. Когато обаче приемането им чрез храненето не е достатъчно или когато сме подложени на голям стрес, пушим, спортуваме много, предписваме пробиотици на капсули. С тези две стъпки – храненето и приемът на растителни фибри и пробиотици – страдащите от СРДЧ могат задоволително да регулират синдрома, избягвайки сериозните симптоми. Болните трябва да проумеят, че един по-естествен начин на живот с дългосрочна промяна в храненето им и употребата на пробиотици, могат да отстранят симптомите и да подобрят ежедневието им без да е необходимо да прибягват до тежки лекарства.” – добавя докторът.
2. На хората с твърде силни симптоми се предписват спазмолитици, които действат на меките тъкани на мускулите на дебелото черво, облекчават спазмите и облекчават болния от метеоризъм и болка. 
   Проблемът с тези лекарства е, че ако се приемат дълго време, организмът свиква с тях и ефикасността им намалява. Спазмолитиците се предписват през острите фази на заболяването и за кратки периоди.
3. Една трета група медикаменти са антидепресантите. Тук е ясна връзката на синдрома с психиката на човека.

Info
Анна Гарипиду, гастроентеролог, бул. „Каролу Нил” № 6, Солун, тел. + 2310-228466