В едно скорошно изследване на Университета в Leeds обаче се доказва, че и при хората с бледа кожа, които лесно изгарят на слънце, може да има недостатък от витамин D и е възможно да се наложи допълнителен прием на витамина. Това се налага от факта, че колкото по-малко се излага човек на слънце и колкото повече слънцезащитни препарати употребява (често срещано явление при лицата със светла кожа), толкова по-малко витамин D се синтезира от епидермиса му.
„Обикновено излагането на ръцете и лицето на слънце за половин час по обед без употреба на слънцезащитно средство е достатъчно за образуването на необходимия ни витамин D” – отбелязва г-жа Ламбринудаки.
През зимата обаче витаминът, който можем да синтезираме чрез печене на слънце, е ограничен, от една страна, защото не излизаме толкова често на открито, поради студа, от друга – защото слънчевите лъчи са недостатъчни.
Групи с повишен риск
„Изследването за измерване на количеството витамин D в кръвта не е обикновено изследване като например това на кръвната захар, затова не го препоръчваме като рутинен анализ при всички хора освен в случаите, когато хората са предразположени към понижено съдържание на витамин D, като например у лица в напреднала възраст, които живеят в старчески домове и хосписи, защото не излизат изобщо навън, или у хора с повишен риск от остеопороза. За останалата част от населението е най-лесно да се предпише прием на хранителни добавки с витамин D, които помагат при превенцията на фрактурите вместо извършване на изследването” – уточнява д-р Ламбринудаки.
Намаленото количество на витамин D се забелязва често и при цели семейства, което вероятно има връзка с начина на живот (хранене, навици и пр.). Той обикновено е идентичен за всички членове на семейството, но има връзка и с генетичните предразположения, способстващи са недостатъчното производство на витамин D, като физиологични вариации в гена, който кодира рецептора, свързващ се с витамин D.
Последици от недостатъчните количества
Какво обаче може да предизвика липсата или недостатъчното количество на този витамин? Вече е доказано, че недостатъкът на витамин D има твърде сериозни последствия: предизвиква развитието на слаби кости и сериозна загуба на костна маса (остеопения), причина е за появата и изострянето на остеопорозата, а критичната липса на витамин D причинява появата на едно силно болезнено заболяване, наречено остеомалакия, което се изразява в появата на фрактури. Липсата на този витамин се свързва и с мускулна слабост, която на своя ред повишава риска от падане и счупвания.
Освен костите обаче почти всеки орган или тъкан в тялото, включително мозъка, сърцето, мускулите и имунната система, притежават рецептори на витамин D – факт, който показва, че и те имат нужда от него, за да функционират – обясняват специалистите. „Има проучвания, които свързват липсата на витамин D дори с повишената честота на някои форми на онкологични заболявания, както с завишения риск от сърдечносъдови инциденти. Това обаче не е етиологично доказано. Разполагаме само с индикации” – казва г-жа Ламбринудаки.
Справяне
Основните хранителни източници на този витамин са тлъстите риби (сьомга, сардела, моруна и тон), обогатеното мляко, зърнените храни и оранжадата. Обаче храненето може ли да бъде „оръжие” срещу липсата на витамина?
Отговорът на специалиста е негативен. „За съжаление, у нас няма храни, обогатени с витамин D. Затова, за да се добави липсващото количество само чрез храната е трудно. Разбира се, месестите риби като сьомгата са богати на витамин D, съществуват и млечни продукти, обогатени с витамин D, но най-добрият и най-сигурен начин за осигуряването му е чрез хранителни добавки” – обяснява тя.
|Кога говорим за липса на витамин D? |
Витамин D се измерва в кръвта чрез измерването нивата на прекурсор хормон, наричан 25(ΟΗ) витамин D, и е нещо като склад за витамин D в организма, защото от него се синтезира нормалния витамин D.
Когато нивата на 25(ΟΗ) витамин D са под 30 ngr/ml, тогава имаме недостатък на витамина, докато ако са под 10 ngr/ml се касае за абсолютна липса. „Средностатистически жените след менопауза според изследване на нашата клиника са с нива около 24-25 ngr/ml, т.е. разполагат със стойности под тези, които са необходими” – подчертава г-жа Ламбринудаки.
Info Ирини Ламбринудаки
Лекар ендокринолог, доцент във ΙΙ-ра АГ клиника на Атинския Университет, Болница „Аретеио”, бул. „В. Софиас” № 76, тел.: + 210-7286284, e-mail: ilambrinoudaki@aretaieio.uoa.gr