Кое е това, което уврежда и разрушава тъканите, предизвиквайки процесите на стареене и износване? От древни времена хората се опитват да открият еликсира на младостта и дълголетието. Повечето изследвания през последните години еднозначно показват, че свободните кислородни радикали и оксидантният стрес са отговорни за износването, което идва с хода на времето… Казват, че ако знаеш причината, намираш и решението. Дали това е истина?
Ендокринологът-диабетолог д-р Мария Бугуля обяснява какво представлява оксидантният стрес, за който се говори толкова много, защо ни застрашава и кои са начините да се справим с него.
Всъщност какво представлява популярният оксидантен стрес?
„Около 95% от кислорода, който постъпва в организма чрез вдишване и се пренася до клетките чрез кръвта, се използва за образуване на енергия. Останалото количество предизвиква създаването на свободни радикали, които са необходими за организма ни, тъй като са част от нашата имунна система. Когато обаче организмът ни се окаже при определени условия и производството на свободни радикали се увеличи, тогава полезната им роля се обезсмисля и те стават разрушителни за организма. Това голямо увеличение се определя като оксидантен стрес”, отбелязва Бугуля.
Все пак, конкретни фактори в ежедневието ни ни правят по-податливи на оксидантния стрес. „Става дума за фактори, които ускоряват оксидантния стрес и/или отслабват защитата на организма срещу него”, подчертава Бугуля и ги изброява:
1. Пушенето и прекомерната консумация на алкохол.
2. Замърсяването на атмосферата и на храните от химически торове. „Вдишването на изгорели газове и други химични вещества, наличието на различни хормони, пестициди, консерванти и „подобрители” в храните, радиоенергията, ултравиолетовата радиация (която през последните години се увеличава с озоновата дупка) и всякакъв друг вид радиация (както и тази от мобилните телефони) са фактори, които повишават наличието на свободни радикали в организма ни”, отбелязва специалистът.
3. Тревожност и стрес. „Адреналинът рязко ускорява метаболизма, увеличавайки оксидантния стрес. Съща така, изглежда, че психическият стрес намалява общата антиоксидантна резистентност на организма чрез механизъм, който все още не е дефиниран”, продължава д-р Бугуля.
4. Лошите хранителни навици. Приемът на храни, бедни на антиоксиданти, отслабва защитата на организма срещу оксидантния стрес.
5. Нарушения на съня. „Безсънието, будуването, хъркането и сънната апнея увеличават наличието на свободни радикали в организма ни. В обратния случай един хубав и спокоен сън подпомага поправянето (възстановяването) на щетите, които са били причинени през деня от оксидантния стрес.
6. Заседналият начин на живот и/или прекомерното спортуване. „ При всички, които спортуват или страдат от мускулна преумора, се повишава консумацията на кислород и следователно производството на свободни радикали”, обяснява специалистът. Редовните, леки упражнения, обаче, подсилват естествените антиоксиданти, които убиват свободните радикали.
7. Хормоналните нарушения, като напр. менопаузата, се характеризират с увеличаване на оксидантнтия стрес заради липсата на естествена защита на естрогените. Също така и приемът на определени лекарства, които съдържат хормони (напр. противозачатъчни). Скорошно изследване1 показва, че жените, които приемат противозачатъчни, имат много ниски нива на витамин Е и коензим Q-10, които са два много важни антиоксиданта.
8. Заболявания като захарния диабет, хипертония, болестта на Паркинсон, болести на щитовидната жлеза, Алцхаймер, ревматоиден артрит, както и различни алергични и възпалителни заболявания.
„Всички заболявания са предизвикани от възпаления, но всяко възпаление означава окисляване. В действителност става дума за един порочен кръг, за един гордиев възел. Когато организмът няма достатъчно антиоксиданти, става уязвим на атаки от свободните радикали, които достигат до ДНК, променят го и се появяват заболяванията. Впоследствие, обаче, самото заболяване произвежда още повече свободни радикали. Освен това, свободни радикали създават и лекарствата, които се използват за лечение на болестите”, уточнява Бугуля.
Какво предизвиква оксидантния стрес?
Както отбелязва специалистката, много изследвания2,3,4,5,6,7,8 са показали, че оксидантният стрес „ е пряко свързан с появата или влошаването на много тежки заболявания като атеросклерозата и сърдечно-съдови заболявания, артрит, болестта на Алцхаймер, различни бъбречни заболявания, захарен диабет, безплодие, остеопороза, заболявания на щитовидната жлеза, бронхиална астма и др.” Това, на което се обръща най-голямо внимание през последните години, е преждевременното стареене, за което оксидантният стрес се смята за причинител.
Съществува ли начин да ограничим преждевременното стареене? „Антиоксидантните вещества предпазват кожата при излагане на слънчево лъчение и от последиците на замърсяването на околната среда, фактори, които са свързани с преждевременното остаряване на кожата. Приемайки антиоксиданти чрез храната си, можем да предотвратим действието на вече свободните радикали, така че да не разрушат жизненоважните органели на клетките”, подчертава Бугуля.
Антиоксидантите са вещества, които свързват и неутрализират свободните радикали, превръщайки ги в нетоксични, а оттам и безопасни за човешкия организъм.
Разполагаме с много оръжия
На война не отиваме невъоръжени. В усилията ни да ограничим свободните радикали е важно да познаваме промените в начина на живот, които ще ни помогнат да ги възпрем. В следващите редове излагаме основните стратегии за намаляване на оксидантния стрес.
• Намалете утежняващите фактори (пушене, напълняване, лошо хранене, диабет, хипертония, заседнал начин на живот).
• Следвайте антиоксидантен хранителен режим. Много антиоксиданти се съдържат в плодовете и зеленчуците, особено в „цветните”, както и в други храни.
Приемайте:
-Витамин А (източници: яйца, масло, мляко и млечни продукти, черен дроб, рибни масла)
- Витамин С (източници: плодове- главно цитрусови, зелени листни зеленчуци, като маруля, спанак, броколи, карфиол)
- Бета-каротин (източници: плодове и зеленчуци с жълт и оранжев цвят, напр. морков)
- Витамин Е (източници: растителни масла, главно зехтин, соя, орехи, яйца)
- Селен (източници: месо, черен дроб, морски дарове)
- Флавоноидите (източници: червено вино, плодове, зеленчуци)
- Цинк (източници: зърнени храни, черен дроб, пшеница, бирена мая, яйца).
• Консумирайте риба, бобови растения и зехтин. Добавете към хранителния си режим пълнозърнести храни и като цяло храни, богати на фибри.
• Опитайте да включите в хранителния си режим си ленено масло, сушени сливи, праз, броколи, нар и орехи.
• Ограничете консумацията на наситени животински мазнини и червено месо.
• Грижете се за достатъчното хидратиране на организма си с поемането на поне 6-8 чаши вода на ден.
• Изберете лек начин за приготвяне на ястията ви, осигурявайки запазването на хранителните съставки (без тигани и обработка на висока температура).
• Добавете към яденето си свежи ароматни билки, различни видове подправки, които повишават антиоксидантната защита.
• Използвайте лимон вместо оцет в салатата си – има силен антиоксиден ефект.
• Добавете и упражнения, които подхождат на начина ви на живот.
В началото бе..... диагнозата
Понеже първата крачка за справяне с един проблем е установяването му, много е важно да споменем, че вече е наличен лесен тест, който може да ни каже дали страдаме или не от оксидантен стрес.
„До скоро оценяването на действието на свободните радикали бе трудно, костващо много време и пари. Днес обаче, имаме възможността да определим количествено степента на влияние на свободните радикали в организма. Става дума за фотометрично изследване, което изчислява концентрацията на пероксиди в кръвта, които се образуват от реакцията на кислорода с други органични вещества (липиди, протеини и др.) и ни позволява да определим потенциала на окисляване на кръвта”, подчертава д-р Бугуля и продължава: „Определянето на оксидантния стрес, на антиоксидантната способност на организма и оценката на резултатите предоставя възможността на лекаря специалист да предложи терапевтични интервенции, където е необходимо, като например антиоксидантно хранене, диета или предписване на антиоксиданти.
Важно е, обаче, предписването на антиоксиданти да бъде индивидуално и да отговаря на нуждите на всеки организъм, тъй като безконтролният прием на антиоксиданти може да доведе до противоположен резултат и до окисляване на организма с по-нататъшни неблагоприятни ефекти”.
Who is who
Д-р Мария Бугуля
Ендокринолог-диабетолог
Завършва Медицинския факултет на Солунския университет „Аристотел” през 1984 г. и получава специалност ендокринолог през 1995 г. Доктор е към Медицинския факултет на Солунския университет „Аристотел”, с докторска дисертация на тема „Изследване на метаболизма и ендокринната функция на мастната тъкан на хората с наднормено тегло”.
Член е на Лекарския съюз на Северна Гърция, на Диабетологичното дружество на Северна Гърция (член на Управителния съвет от 1998г.), член на Лекарското дружество за хора с наднормено тегло, на Гръцкото дружество по ендокринология, на Дружеството по медицина, на Гръцкото дружество по андрология, на Гръцкото дружество за изследване и прилагане на хормона на растежа, на Дружеството на метаболизма при костите, на Дружеството по ендокринология и гинекология, на Паневропейското диабетологично дружество, на Паневропейския съюз на ендокринолозите. Също така е призната за член на Паневропейската асоциация на ендокринолозите специалисти (UEMS) и член-учредител на Международната обсерватория за изследване на оксидантния стрес.
Взимала е участие в научни трудове, чуждестранни публикации и е участвала като лектор на множество лекарски конференции.
Често води лекции пред аудитория в Солун на тема наднормено тегло, диабет, хранене и оксидантен стрес.
Понду 62, Каламаря, Солун
Тел: +30 2310443672
