През 1988 г. доктор Gerard Reaven, описвайки болестно състояние като „инсулинова резистентност”, прави едно изключително важно наблюдение за болестта, която години по-късно, през 2001 г.  се появява в официалния списък със заболявания под наименованието „метаболитен синдром Χ”. Става дума за цяла гама от метаболитни разстройства, основните от които са наднорменото тегло, дислипидемията, захарният диабет и хипертонията.
„По данни на Международната диабетна федерация - обяснява ендокринологът д-р Панайотис Давос – за метаболитен синдром можем да говорим, когато са налице едновременно поне три от следните пет белега:

• Глюкоза на гладно ≥ 100 mg/dL или прием на медикаменти за лечението на висока кръвна захар
• Кръвно налягане ≥130/85 mmHg или прием на медикаменти за лечението на хипертония
•Триглицериди в кръвта ≥150 mg/dL или прием на медикаменти за лечението на хипертриглицеридемия (излишък на мазнини в тялото).
• HDL холестерол < 40mg/dL за мъжете или <50mg/dL за жените, или прием на медикаменти за лечението на завишени нива на HDL холестерола.
• Обиколка на талията ≥102 см. за мъжете и ≥88 см. за жените”.

На какво се дължи?
Според една от теориите, затлъстяването в областта на корема представлява отправна точка на синдрома, тъй като големите мастни клетки отделят вещества, които оказват влияние върху инсулиновите рецептори и по този начин допринасят за развитието на инсулинова резистентност. Метаболитният синдром се появява при хора с генетична предразположеност. Въпреки това непрекъснатият стрес, нездравословното хранене, напредналата възраст (50 и нагоре), както и силно намалената, в някои случаи доведена до пълна липса, физическа дейност, се смятат за фактори, допринасящи за появата на метаболитния синдром. „В допълнение на всичко това, разстройването на нормалния ритъм сън-събуждане също е виновник за появата на метаболитния синдром. Ограничаваме времето за сън за сметка на работата или забавленията, но това има своите отрицателни последици. Същевременно често се храним набързо на крак и сме изключили физическата активност от ежедневието си. Всички тези неща превръщат метаболитния синдром в една съвременна епидемия” – подчертава д-р Давос.

Какво можем да направим?
„Първоначалната реакция към хората с метаболитен синдром естествено се изразява в препоръки за смяна на начина на живот. Основните направления са: спазването на диета, така че да се възвърне естественото телесно тегло, и физически упражнения. Доказано е, че съчетаването на диета с физически упражнения, но и медикаментозна терапия, когато е необходимо, забавят появата на захарен диабет при хора с метаболитен синдром. Може да бъде препоръчана даже хирургическа намеса за справянето с наднорменото тегло, но само при хора с индекс на телесната маса над 40, което ще рече тегло над 115 кг. при ръст от 170 см.” – отбелязва д-р Давос.
Диетата спомага страшно много за лечението на метаболитния синдром. Това е така, тъй като нискокалоричната диета не само намалява телесното тегло и мазнините около корема, но и намалява кръвното налягане. Също така нормализира до голяма степен и липидите, като същевременно намалява кръвната захар. „Загубата дори само на 10% от телесното тегло от момента на диагностициране, води до значителен спад на риска от появата на сърдечно-съдови заболявания и захарен диабет. От казаното дотук става разбираемо защо правилното хранене и диетата играят първостепенна роля за справянето с метаболитния синдром, с цел избягване на усложненията, които той води след себе си” – подчертава д-р Давос. В последно време на преден план излиза т.нар. средиземноморска диета, която може да намали до 50-70% риска от сърдечно-съдови проблеми. Също толкова важен фактор за лечението и подобрението на симптомите на метаболитния синдром са и физическите упражнения. „На пациентите се препоръчва да практикуват физически дейности със средна натовареност, в продължение на поне 30 минути, по 5 пъти седмично (препоръчително всеки ден). Най-добри резултати се постигат чрез т.нар. аеробни упражнения – уточнява д-р Давос – които не изискват и разходи, като бързото ходене например или карането на колело и плуването, които са идеални аеробни упражнения”.

Хранителните добавки
Имат ли хранителните добавки своята роля в борбата с метаболитния синдром? Специалистът отговаря положително на този въпрос и пояснява: „Хората с наднормено тегло или затлъстяване, освен че трябва да приемат ограничено количество калории, за да намалят своето телесно тегло, могат и да приемат хранителни добавки с липотропни фактори, които подпомагат разцепването на мастните клетки, в резултат на което се намалява нивото на холестерола и се изчиства организмът от натрупаната мазнина. Спирулината, която е отличен източник на протеини, имаща и антиоксидантно действие, значително спомага за контрола на телесното тегло, тъй като създава чувство за ситост. Пациентите с високи нива на холестерол, освен че трябва да приемат храни с ниско съдържание на мазнини, могат да се възползват от хранителните добавки, съдържащи карнитин, омега-3 мастни киселини, фитостероли, ниацин, изофлавони (особено за жените в менопауза), които подпомагат намаляването на нивата на триглицеридите в кръвта и водят до подобряване на нивата на холестерола. На последно място, пациентите с предразположеност към захарен диабет, освен диета, която трябва да включва намален прием на въглехидрати и мазнини, могат да приемат и екстракт от канела, липоева киселина и омега-3 мастни киселини, които помагат за намаляването на хиперинсулинемията и на нивото на захар в кръвта”.

Внимание при децата
„При децата, страдащи от наднормено тегло или затлъстяване, се наблюдава повишен риск от поява на метаболитен синдром на по-късен етап. Особено важно е да се обърне внимание на децата, които навлизат в юношеска възраст, тъй като разпределянето на телесните мазнини, кръвното налягане и чувствителността на клетките към инсулин се влияят пряко от хормоналните промени, характерни за тази възраст.  Децата трябва да се поощряват да живеят здравословно, да избягват заседналия начин на живот и да спортуват. Препоръчват се също така консумацията на плодове и зеленчуци, зърнени храни и храни, богати на фибри, ограничаване на консумацията на мазнини, избягване на сладките неща и безалкохолните напитки, както и на храни от заведения за бързо хранене” – отбелязва д-р Давос.

Съвети за превенция
• Хранете се по средиземноморски: за предпочитане са варивата, плодовете, зеленчуците и зехтинът.
• Избягвайте готовите за консумация храни, както и тези, съдържащи много мазнини, сол и захар.
• Избягвайте пържените храни. Приготвяйте храната на пара, във фурната и на скара.
• Изградете си хранителен режим и го спазвайте. Не пропускайте хранения. Най-добре е да се храните сутрин, обед и вечер, като добавите и 2 междинни хапвания (за предпочитане на плодове).
• Пийте поне 6-8 чаши вода на ден.
• Ограничете кофеина (кафе, чай, безалкохолни тип кока-кола).
• Спортувайте. Изберете такъв спорт, какъвто е подходящ за вас и ви допада. Ако не желаете да се занимавате с конкретен спорт, погрижете се да ходите пеша поне по 30 мин. дневно.
• Не седете с часове пред компютъра или телевизора.
• Намалете пушенето!
• Ако се решите на диета, избягвайте суровите диети – те дават зрелищни резултати, които обаче траят кратко. Изберете такива промени на хранителните си навици, които ще може да спазвате за дълъг период от време.
• Опитайте се да намалите стреса.

Панайотис Давос
Ендокринолог
e-mail: panagiotisntavos@yahoo.gr