Повечето хора свързват термина „гъбични култури” с кожно заболяване, плесен, а някои и със сирене „Рокфор”! Малко са тези, обаче, които знаят, че към гъбичните култури принадлежат и всички видове гъби, които, благодарение на специалните си вкусови качества, могат да направят всяко ястие вълшебно. Горе-долу същото важи и за определени бактерии. Въпреки че по принцип сме склонни да възприемаме бактериите като нещо опасно, съществуват такива, които представляват щит за нашето здраве! С помощта на фармацевта д-р Арис Пасхалидис ще направим описание на гъбичните култури и бактериите, които са полезни както за нашето здраве, така и за околната среда.
Гъбичните култури са считани за едни от най-забележителните микроскопични творения на природата, тъй като посредством сложни механизми на развитие и метаболизъм синтезират някои много важни вещества, необходими за осигуряването на живота на планетата. Не е случаен фактът, че гъбичните култури са почти навсякъде около нас: продукти за готвене (гъби), суровини в хранително-вкусовата промишленост (дрожди) и биотехнологиите (биосинтеза на сложни молекули, като пеницилина), даже вътре в нашия организъм. Гъбичките Candida Albicans (или само Candida), например, са един вид дрожди, който съвсем естествено се среща в човешкия организъм като част от микробактериалната флора на кожата и лигавицата на дихателната система, стомашно-чревния тракт и женската полова система.
Характерно е, също така, че много лекарства произлизат, пряко или косвено, от света на гъбичните култури. И така, факт е, че много гъбични култури не са вредни, а тъкмо обратното – те са полезни. Спомагат за запазване на доброто здраве, като играят важна роля за ред физиологични функции като например доброто функциониране на имунната система, храносмилателния процес и борбата с патогенните микроорганизми.

Добрите гъбични култури...Гъби: Кладница (Pleurotus ostreatus), булка (Amanita caesarea), култивирана печурка (Agaricus bisporus), манатарка, трюфели, смръчкула и много други. Общо съществуват около 14.000 вида гъби, от които ядливите са 3.000!
„На гъбите се приписват болкоуспокояващи, противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Гъби като трюфелите, например, действат като афродизиак и имат лечебни свойства. Според скорошни проучвания консумацията на гъби тонизира защитата на организма, като същевременно спомага за намаляване на кръвното налягане и общия холестерол“ – подчертава д-р Пасхалидис.
Гъбите имат малко калории (100 грама гъби съдържат около 22 калории), много малко мазнини, нулев холестерол и съвсем малко натрий, който е основна съставка на трапезната сол (натриев хлорид), и който в големи количества предизвиква високо кръвно налягане. Гъбите са богати на витамини от група Б, особено на рибофлавин, ниацин и пантотенова киселина.
Гъбите са смятани за идеална храна за вегетарианците, тъй като осигуряват протеин в почти същите количества както и храните от животински произход, но са полезни и за хората на диета, тъй като предизвикват чувство на ситост с малко калории.

Дрожди: Те са в основата на производството на оцета, виното и други спиртни напитки. Алкохолът се получава от ферментацията, която предизвикват тези гъбични култури на захарите на гроздето и другите плодове, в зависимост от напитката.
Към тази категория спадат и гъбичните култури Αspergillus oryzae и Rhizopus oligosporus. Първите се използват при производството на соев сос. Заедно с други микроорганизми предизвикват процес на ферментация на една соево-пшенична смес. Rhizopus oligosporus пък се използва при производството на темпе – традиционен соев продукт, произхождащ от страните от далечния изток, като Индонезия.

Бирена мая: Думата “мая” е от турски произход и означава… дрожди! Бирената мая се състои от дрожди на гъбата Saccharomyces cerevisiae. „В действителност, тя представлява едноклетъчен организъм като тези, които описахме по-горе. Смята се, че бирената мая благоприятства метаболизма, функционирането на червата, мускулната тъкан, нервната и имунната системи. Има пробиотично действие, като същевременно снабдява организма с въглехидрати, витамини от група Б, аминокиселини – полезни за голям брой биологични процеси в организма – магнезий, желязо, а също така и хром, който е причината на бирената мая да се приписват и противодиабетични свойства. Бирената мая, също така, намалява холестерола, а е по-известна с употребата й в борбата с диарията и акнето“ – обяснява д-р Пасхалидис.
„Бирената мая може да бъде много ценен съюзник при спазването на диета. Поради съдържанието на фибри и пробиотичното си действие, тя предоставя енергия и дълготрайно чувство на ситост. Подсилва, също така, мускулната система и поради това се смята за пълноценна добавка за спортуващи и спортисти“ – допълва специалистът.

...Ето и някои супер полезни бактерии!

Lactobacillus Acidophilus: Обикновено се съдържа в млечните продукти, които са преминали процес на ферментация, като принадлежи към категорията на т.нар. пробиотици и спомага по много начини за здравето на човешкия организъм. Подобрява флората в стомашно-чревния тракт и пикочо-половата система, като не позволява развитието на патогенни микроби.
Според Световната здравна организация пробиотиците са хетерогенна категория „живи непатогенни микроорганизми, които, когато се приемат в подходящо количество, спомагат за здравето на гостоприемника“.

Bifidobacterium lactis: Тази полезна за организма бактерия е открита през далечната 1900 г. от Henry Tissier, който пръв споменава за нейните терапевтични свойства при стомашно-чревни разстройства. Тя е изключително полезна организма, тъй като намалява нежеланите странични ефекти от употребата на антибиотици, например, при диария и др. Подсилва защитата на организма, облекчава запека, намалява хроничните болки и възпалението на червата. Също така се смята за особено полезна за превенцията и лечението на атопична екзема при деца, страдащи от хранителни алергии. Съдържа се в различни продукти, като киселото мляко и бебешките храни, а може да я откриете и под формата на хранителна добавка.

 

who is who

Арис Пасхалидис
Фармацевт, MSc
интернет-страница: www.pharmacydiscount.gr