Кичури в мивката, по гребена или възглавницата и глава, която напомня за …летище? Косопадът представлява един от най-големите кошмари и за двата пола, защото появата му често се свързва с малоценност и намалено самочувствие. Въпреки това навременната диагноза и проверената терапия могат да разрешат проблема…
Около 5.000.000 косъма има по човешкото тяло. Те покриват всичките му части освен дланите, устните и ходилата. От тях 100.000-150.000 са на косите ни. Възможно е многото косми по останалите части на тялото да кара най-вече жените да негодуват, но и двата пола са горди, когато имат гъсти и блестящи коси. Затова когато косите оредяват, страхът от косопада влияе директно върху психическото ни здраве. Здравите коси едно време са били символ на сила и мъжественост за кавалерите, на сексапил и женственост при дамите.
Косата расте на групи от по 1-4 косъма, които се наричат фоликули и са обградени от предпазна, съединителна тъкан от колаген, а издържливостта и силата на всеки косъм се дължи на протеина кератин. Падането на космите не винаги е патологичен проблем, защото всеки косъм има продължителност на живота си от около 1.000 - 2.000 дни. Растежът, развитието, падането и възстановяването на космите се осъществяват в един определен цикъл, състоящ се от три фази (анагенна, катагенна и телогенна фаза). При първата космите от скалпа на главата израстват и се развиват с по 1,5-2,5 см на месец. Втората фаза на практика представлява преходен стадий, през който косъмът спира да се развива. В телогенната фаза, с продължителност от два до три месеца, космите падат и се заменят от нови.
Всеки фоликул е независим и притежава собствен жизнен цикъл. Затова никога косите ни не падат едновременно. Въпреки това, ежедневно губим средно по 50-150 косъма. Когато ритъмът на възстановяване на космите не компенсира тяхното падане, тогава лицето страда от патологичен косопад, временен или постоянен.
Факторите, които предизвикват най-вече временния косопад са много. Оредяването на косите може да се дължи на хормонални смущения (хипотиреоидизъм, менопауза), медикаментозно лечение (химиотерапия), „брутални” диети, водещи до недостатък от проитеини, минерали, метали, витамини и др., хронични болести, операции, както и силен стрес.
Въпреки това, никой не знае истинските причини за появата на дифузната алопеция – най-честият и обикновено преходен косопад. Единственото, което може да се направи, е да изолираме някои причини, които възбуждат косопада. Когато обаче става дума за андрогенната алопеция или за стандартното оплешивяване, наследствеността е до днес най-всепризнатата причина.
Следи от времето
С първите есенни дъждове често наблюдаваме не само листопад, но и косопад. Наистина през есента е установен засилен косопад. Въпреки това, явлението не е характерно за всички и не представлява патологичен факт. Докато нормално е всеки ден да падат по 50-150 косъма, то през есента, но и през пролетта при някои, падането на косми доближава горната граница от 150 косъма. Въпреки че точните причини за сезонния косопад не са изцяло изяснени, се предполага, че се дълги на промени в нивата на хормоните като пролактин и мелатонин. Касае се за фактори, които предизвикват трансформации в жизнения цикъл на косите и се влияят от сезонните промени в силата на слънчевата светлина.
Препоръки
Всеки път, когато в ръцете ни остане коса, кошмарът на косопада се изправя пред нас. Въпреки това, не трябва да ни обзема паника, нито да пренебрегваме симптомите. Посетете дерматолог преди да е станало късно. Понякога алопецията е временна, но може да е и „коварно” бърза. Клиничното изследване след снемане на анамнеза от специалист може да доведе до точна диагноза. В редки случаи дерматолозите предприемат специализирани изследвания, сред които са биопсия и трихоризограма. Необходими са и кръвни изследвания, за да се установи дали пациентът има хормонални смущения или недостиг на основни вещества като витамини, минерали и метали.
След диагнозата се предприема лечение, което може да е „палиативно” или активно. Към първата категория действия спада познатото „камуфлиране”, което не е нищо друго освен носене на перука или избор на подходяща прическа, цвят, къдрене и пр., за да изглеждат косите по-богати. Въпреки това, жените с начална алопеция трябва да се особено внимателни, защото всички горепосочени козметични способи правят вече чупливите коси още по-чувствителни.
В случаите на необратима алопеция присаждането на коси по хирургичен път е възможно, въпреки че този метод се използва повече при мъже. Тази техника има обикновено добри резултати, но се касае за един дълъг процес, който изисква множество посещения при лекар или хирургически интервенции и струва скъпо.
Медикаментозният е друг начин за справяне с алопецията (използват се основно миноксидил и финастерид).
Ако въпреки това, зад алопецията се „крие” някаква друга болест, хормонален проблем, липса на желязо и др., тогава се разбира, че интервенцията трябва да е насочена към проблема, а не към симптома. Храненето играе определяща роля за продължителността на живота на косите. Богатата коса изиска, освен всичко останало, желязо, цистеин, витамини от групата В, цинк, витамин А, пантотенова киселина и т.н. Погрижете се да приемате адекватни дози от гореизброените елементи и няма да... изгубите!
ЛЕГЕНДИ ЗА КОСОПАДА
Нищо от изреденото по-долу...
не е истина!
- Шапки, перуки и каски причиняват косопад.
- Късата коса или бръснатата глава „подсилва” космите.
- Пърхутът води до плешивост.
- Има специални козметични средства срещу косопад.
- Плешивостта е индикация за висок интелект или духовност.
- Андрогенната алопеция засяга само мъжете.
- Има лечение за андрогенната алопеция.