Остеопорозата е общ термин, който описва намаляването на костната плътност. Става дума за метаболично смущение на опорно-двигателната система, което влияе основно на възрастните хора, като често завършва с фрактури. Начинът ни на живот и хранителният ни режим, още от ранна възраст, имат връзка с остеопорозата, затова превенцията е много важна.
Причините за остеопорозата могат да бъдат генетични или наследствени, метаболични (хормонални), автоимунни, хранителни, идиосинкратични (структура на тялото, състояние на костната плътност при млад човек), свързани с физическата активност и най-общо с ежедневните навици, но и фармацевтично-медицински (отстраняване на яйчниците, терапия с кортизон).
Също така, някои заболявания като възпалителен артрит, заболявания на щитовидната жлеза и паращитовидните жлези, някои болести на храносмилателната система, хронично обструктивно белодробно заболяване, злокачествени заболявания на скелета и бъбречна недостатъчност, силно увеличават вероятността за остеопороза.
Симптомите на остеопороза варират що се отнася до интензитета: от повтаряща се и постоянна болка в костите и мускулите, която не е свързана с нараняване, нито със степента на физическата активност, до болката, причинена от остеопорозна фрактура, главно на гръбначния стълб, китката или бедрото.
Последиците за организма са комбинация от симптомите и ситуациите, предизвикани от остеопорозата: ограничени или болезнени движения, костни изменения, като кифоза, загуба на ръст, лоша стойка на тялото, нестабилност при изправено положение и вървене, и накрая залитане и падане.
В заключение, с напредване на времето се наблюдава системно прогресиращо понижаване на качеството на живот, с всичко, с което е придружено това на личностно, двигателно, психологично, както и социално-здравно ниво, главно от гледна точка на общественото здраве.

При кои хора се появява остеопороза
Остеопорозата като заболяване е по-характерно за жените и при тях представлява най-важната причина за фрактури в третата възраст. Също така се свързва по-тясно с нередовен или окончателно преждевременно спрял (обикновено преди 45-годишна възраст) месечен цикъл, без значение от причината (след операция, поради фармацевтични причини или след интензивна физическа активност). Най-вече се свързва с намиращите се от години в менопауза жени. Може обаче да се наблюдава и при мъже, напр. с нисък тестостерон.
Освен обаче ‘типичните’ за всеки пол причини, остеопороза може да развият и тези, които нямат правилни хранителни навици – например често употребяващите газирани напитки, алкохол и кофеин.
Може също да се появи при страдащи от психична анорексия или възпалителни гастро-ентерични заболявания, както и при хората с наднормено тегло, които са се подложили на бариатрична намеса, така и при хора със слабо тяло с дребен соматотип.
Възрастни хора от кавказката или азиатската раса, пушачи или такива със значително ограничена физическа активност (включително и тези, които от години имат декубитусни рани) има голяма вероятност да развият остеопороза. Наличието на други членове от семейството, страдали от остеопороза или фрактури, последвали от незначителни наранявания, са общи характеристики сред хора, при които вероятно ще се появи остеопороза (ако още не се появила).
На практика всеки човек, независимо от пол и раса, е изложен на риск от остеопороза. Въпреки че разпространението на остеопорозата е по-голямо сред жените, смъртността след фрактура е по-голяма при мъжете.
Както при мъжете, така и при жените, честотата на поява на фрактури на гръбначния стълб се увеличава с възрастта, макар че увеличаването е по-силно при жените, отколкото при мъжете
Други фактори, които могат да повлияят на появата на остеопороза, са наследственост, работа, свързана с дълги часове седене, липса на физическа активност, изкуствената светлина (липсата на пряка слънчева светлина), храненията набързо и повишената консумация на кафе.

Остеопения
Остеопенията се характеризира с ниска костна плътност и е предшественик на остеопорозата. Световната здравна организация (СЗО) е установила граници за измерване на костната плътност с DXA (метод за изобразяване на костната плътност чрез рентгенови лъчи), класифицирайки остеопенията между -1,0 и 2,5 T-score стойности. Първото измерване, показващо остеопения, не означава нищо тревожно. Това, което е от голямо значение, е потенциалната костна загуба, измерена чрез поне две последователни измервания.
Остеопенията, заедно с резултатите от многократните измервания, определя следващите действия. Ако данните "покажат" увеличаваща се тенденция към остеопороза, тогава е редно да потърсим медицинска помощ. В случай, че не се наложи медицинска намеса, са достатъчни стандартни мерки за предотвратяване на остеопорозата, в допълнение към редовните изследвания, обикновено на всеки две години.

Голямото значение на превенцията
Остеопорозата, поради огромните си измерения в световен мащаб и тихия си поход, се превърна в един от най-сериозните проблеми, свързани с общественото здраве. Поради тази причина, предприемането на превантивни мерки е важна стратегическа тактика в опитите да се контролира това метаболитно разстройство. Индивидуалните превантивни
мерки са най-различни, тъй като те се определят от начина на живот на всеки човек и от степента, до която този начин му се отразява.
Независимо от тяхното разнообразие и степента им на разпространение, някои основни мерки трябва да бъдат споменати поотделно. Преди всичко това е правилният хранителен режим във всички етапи от човешкия живот. Особено при децата той е основна предпоставка за правилното развитие на скелета, така че да се постигне оптимална костна маса до крайния етап от нейното развитие.
Важен фактор за превенцията е нивото на физическата активност. Системните физически упражнения като ходене (СЗО препоръчва средно поне 20 минути ходене на ден), колоездене, плуване и спорт, може да се окажат много полезни. Правилното хранене и упражнения допринасят за постигането и поддържането на подходящите за всеки телесни мерки, преди всичко за теглото.
Разумното излагане на слънчео лъчение въз основа на препоръките на дерматолозите също допринася за възможно най-доброто функциониране на опорно-двигателния  метаболизъм.
Накрая, клинично-лабораторният контрол има особено важен принос за превенцията, защото има решаващо влияние върху момента, продължителността и вида на интервенцията.
По този начин комбинацията от данни от индивидуалната история (например възраст, пол и най-общо наличието или отсъствието на причиняващи фактори, които предразполагат към остеопороза) и клиничните открития определят избора на подходяща комбинация от лабораторни тестове на биологичен материал за установяване на метаболитния статус на опорно-двигателната система. Например, ключовите метаболични показатели (нивата на специфични метали, ензими, витамини и хормони) трябва да се измерват периодично и поне веднъж годишно на всички етапи от живота ни. Където е подходящо, методите за изобразяване като обикновени рентгенови лъчи и измерване на костната плътност с DXA валидират диагностичната процедура.
Ако установим, че остеопорозата е резултат от метаболитно смущение, възнакнало вследствие на ред причини, което може да се усложни във всеки един момент от нашия живот, то тогава още от раждането трябва да започне някаква форма на превенция. Например, ключовите метаболични показатели като калций, фосфор, албумин и 25 (ОН) витамин D3 трябва да се измерват периодично и поне веднъж годишно на всички етапи от живота ни.

Ролята на хранителния режим
Здравето на опорно-двигателната система и хранителният режим са тясно свързани. Здравословното хранене допринася както за предотвратяването, така и за ефективният контрол върху остеопорозата, а в случаите на неправилно приемане на подходящи хранителни вещества, рискът от остеопороза се увеличава значително. Средиземноморската диета е най-представителният тип.
Има няколко категории храни, хранителни вещества и витамини, чиито прием се счита за задължителен. Общото между всички тях е разнообразието от храни и балансът при консумация. Така животинските и растителните протеини, въглехидратите и мастните киселини (главно омега), в подходящи пропорции и честоти, осигуряват достатъчно балансиран хранителен режим .
От особено значение за укрепването на костите са плодовете и зеленчуците от всички цветове, рибата, яйцата, млечните продукти, гъбите и ядките (бадемите и орехите, съответно като източник на калций и магнезий). В заключение, за нормалната метаболитна функция, допринася значително достатъчната хидратация.

Ролята на упражненията
Костите като жива тъкан реагират на упражнения и стават по-силни. Два вида упражнения са важни за изграждането и поддържането на костна маса и плътност:
1. Упражнения за укрепване с леки и средни тежести, при които съпротивлението на опорно-двигателната система на гравитационните сили подобрява мускулната маса и укрепва костите.
2. Проприоцептивни упражнения за подобряване на походката, баланса и координацията на движенията чрез невромускулно съпоставяне. Те са може би идеалният вид упражнения при възрастните хора, особено уязвими и склонни към падане.
В заключение, тъй като при остеопорозата е по-лесна превенцията, отколкото лечението, редовната физическа активност още от детска възраст, в контекста на здравословен начин на живот, допринася за по-висока и оптимална костна маса.

Полезни микроелементи и витамини
Многобройните витамини, микроелементи и минерали осигуряват нормална метаболитна активност в опорно-двигателната система. Сред най-важните са:
• калций, фосфор, магнезий, натрий, бор, флуорид, хром и цинк.
• витамин D3, който е абсолютно необходим за профилактиката и лечението на остеопорозата, особено 25 (OH) D3, но също така и 1,25 (OH) D3. Дефицитът или липсата на витамин D3 "хормон" 25 (ОН) е пряко свързан с остеопорозата, тъй като тази "биомолекула" е важен метаболитен модификатор на опорно-двигателната система.
• Витамини K2 и C, а междувременно по-новите данни се фокусират върху благоприятните ефекти на витамините В6 и В12, както и на фолиевата киселина.

who is who

Георгиос Маноларакис
Ортопед
Д-р Георгиос Маноларакис завършва специалност "Хирургична ортопедия и травматология" през 2006 г. Работи като ортопед с опит както в държавния, така и в частния сектор. Специализирал е в области като реконструкция на възрастни, компютърно асистирана хирургия и роботика, микрохирургия и минимална инвазивна хирургия в болница за специална хирургия в Ню Йорк, както и в няколко други университета в САЩ, Европа и Австралия. Занимавал се е с изследване в Weill-Cornell Medical College, Ню Йорк и е член на Американския колегиум на хирурзите от 2012 г. Той вече е разработил изследователски протокол в изследването на консервативното лечение на остеоартрит на големи стави, а също така работи върху изследването на лечението метаболитни разстройства и пред-некротични състояния на опорно-двигателната система. Той също така е въвел и валидирал за Гърция ICOAP анкетата за остеоартрит на коляното и бедрото ICOAP. Рецензент е на няколко медицински списания в чужбина, като и той самият има значими публикации.