Дискусията, която напоследък се разрази около пробиотиците и чревната флора не е неоснователна, ако вземем предвид, че приносът на чревната флора за доброто функциониране на човешкия организъм е известен още от времето на бащата на медицината Хипократ (460 пр. Хр. – 360 пр. Хр), който е казал, че «всички болести произлизат от червата». Съществува и една друга сентенция от традиционната китайска медицина и аюрведическата медицина в Индия, която гласи, че „коренът и на доброто, и на лошо здраве се намира в червата”.
Какво разбираме, обаче, под „пробиотик”? Етимологията на термина е свързана с представката „про- (за)” и прилагателното „биотичен (биос=живот)”, т.е. пробиотиците са тези бактерии, които действат за/в полза на живота. Според определението, дадено от Световната здравна организация, пробиотиците са „живи микроорганизми, които, приемани в достатъчни количества, оказват благотворен ефект върху здравето на своя гостоприемник” [1].
В този смисъл, различните чревни бактерии не само не са вредни за здравето, а точно обратното – подсилват имунната система, спомагат за синтеза на витамини (витамин B12 и К) и ускоряват метаболизма на растителните влакна (фибрите).

Ползи от пробиотиците

• Спират развитието на патогенни микроорганизми
• Подсилват имунната система
• Помагат за възстановяване на баланса на чревната флора, след лечение с антибиотици
• Помагат срещу сипмтомите на възпалителните заболявания на червата, като напр. синдрома на раздразненото дебело черво
• Участват в производството на енергия и синтеза на витамини
• Спомагат за намаляване появата на алергии
• Спомагат за контрола на телесното тегло
• Имат положителен ефект при борбата с акнето
• Ускоряват метаболизма на растителните влакна (фибрите)

„Нахранете” вашите бактерии!
Благотворното действие на пробиотичните бактерии в множество аспекти на човешкото здраве прави особено полезно включването им в ежедневното ни меню. Богати на пробиотици храни са киселото мляко, кефирът, киселото зеле, туршията, черният шоколад и хлябът с квас. Също толкова важни за запазването на баланса на чревната микрофлора са и пребиотиците, т.е. храната на пробиотичните бактерии. Терминът „пребиотици” е въведен относително скоро от професорите Гибсън и Робърфройд[2] и гласи, че под пребиотици се разбират «неусвояеми хранителни вещества, които имат благотворно действие спрямо гостоприемника, като избирателно предизвикват развитието и/или действието на един вид или органичен брой видове бактерии в дебелото черво, подобрявайки здравето на гостоприемника»[3]. Храни, богати на пребиотици, са плодовете и зеленчуците, като балансираната диета, включваща 5 порции плодове и зеленчуци дневно, съдържа 5 до 10 гр. пребиотици. Сред различните плодове и зеленчуци, най-високо съдържание на пребиотици имат бананите, празът, лукът, артишокът, сладките картофи, цикорията, чесънът и др.

Начин на прием на пробиотиците
Паралелно с балансираната диета, богата както на пробиотици, така и на пребиотици, е важно да се приемат и пробиотични хранителни добавки. Изборът на подходящата пробиотична хранителна добавка е първата стъпка към намирането на баланса за чревната флора, като също толкова важен е и начинът на прием на добавката. По-специално се препоръчва тя да се приема 30 миунти преди хранене, с цел защита на благотворните бактерии от киселинността на стомаха и за по-доброто им усвояване от чревния тракт. В случай на медикаментозно лечение с антибиотици, приемът на пробиотичните хранителни добавки се препоръчва да става 2 часа преди взимането на антибиотика, за да не се намали ефективността на пробиотика.

Характеристики на качествените пробиотични хранителни добавки

• Пробиотичните им бактерии са живи организми, способни да се размножат, когато се намират в червата
• В състава им се съдържат конкретни видове пробиотични видове, силно устойчиви и с доказано благотворно действие за човешкия организъм (напр. Lactobacillus spp. Bifidobacterium spp., Streptococcus thermophilus) и които се срещат в множество клинични изследвания
• Съдържат полизахариди (напр. малтодекстрин), които осигуряват храна на пробиотиочните бактерии
• Съставът им от партида до партида е един и същ
• В тях не се срещат млечни продукти и други общоизвестни алергени като жито, глутен, ядки, яйца и др.
• Съдържат множество различни видове бактерии в състава си, така че да покрият различните нужди на всеки организъм, включително предвид възрастта на приемащия

Пробиотиците печелят битката срещу антибиотиците
Широко известно е, че употребата на антибиотични медикаменти има отрицателно въздействие върху човешкия микробиом. Антибиотиците са предназначени за борба с конкретни видове патогенни микроогранизми (напр. Escherichia coli, Staphylococcus aureus), като предотвратят тяхното размножаване и развитие. За съжаление, обаче, действието им не е селективно, в резултат на което те унищожават и благотворните бактерии, като по този начин разстройват баланса на чревната флора. Така полученият дисбаланс може да доведе до поява на диария, като най-често срещан страничен ефект от антибиотичното лечение, както и до поява на гъбични инфекции. Специално за причинената от употребата на антибиотици диария, направеният от Световната научна организация Cochrane Collaboration (Кокрейн Колаборейшън) преглед на изследванията на 4 492 пациенти показва, че употребата на пробиотици по време на антибиотичното лечение намалява риска от появата на диария, причинена от бактерията Clostridium difficile[4].
В този смисъл се смята, че приемът на пробиотици е необходим, както по време на антибиотичното лечение, така и след неговия край, тъй като възстановяването на чревната микрофлора е един труден и продължителен процес, който понякога може да отнеме до 6-12 месеца.

*Гостоприемник: всеки организъм, който носи или съдържа друг организъм, който се храни от него.

 

 

Източници:
1. Report of a Joint FAO/WHO Expert Consultation on Evaluation of Health and Properties of Probiotics in Food Including Powder Milk with Live Lactic Acid Bacteria. Córdoba, Argentina: 2001. Oct 1-4, Health and Nutritional Properties of Probiotics in Food Including Powder Milk with Live Lactic Acid Bacteria.
2. Marcel Roberfroid: Emeritus Full Professor of Biochemistry and Toxicology, UniversitéCatholique de Louvain, Belgium. Glenn Gibson: Professor of Food Microbiology, Head of Food Microbial Sciences, Department of Food and Nutritional Sciences, School of Chemistry, Food and Pharmacy, University of Reading, UK.
3. Gibson, G.R. &Roberfroid, M.B. (1995). Dietary modulation of the human colonic microbiota: introducing the concept of prebiotics. J Nutr., 125(6), 1401-12.
4. Goldenberg, J.Z., Ma, S.S.Y., Saxton, J.D., Martzen, M.R., Vandvik, P.O., Thorlund, K., Guyatt, G.H., Johnston, B.C. (2013). Probiotics for the prevention of Clostridium difficile-associated diarrhea in adults and children. Cochrane Database of Systematic Reviews, 5. Art. No.: CD006095.

 

Кой кой е
Олга Мавромеланиду работи като научен съветник в отдел „Научна информация” на компанията „ИСО ПЛЮС” АД. Притежава диплома по химия от Атинския университет и магистратура по наука на храните (Food Science) от Университета в Рединг, Великобритания.